Добивите от слънчоглед в област Добрич няма да надминат 150-200 кг от декар и ще бъдат доста под очакваното, коментира с тревога доц. Георги Георгиев, завеждащ отдел „Селекция на слънчогледа“ в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) – Генерал Тошево към Селскостопанска академия.

По думите на учения, това продължава вече три-четири години, но толкова продължително засушаване, съчетано с екстремно високи температури не е имало. „Миналата година бяха около две седмици, по-миналата – няколко дни, тази година вече втори месец температурите са над 30 градуса“, казва доц. Георгиев.

„Проблемът е не толкова, че няма влага в почвата, колкото високите температури през деня, което пречи на опрашването на растенията“, добавя той. Според него, падналият преди дни дъжд ще спаси донякъде културата. „На места, където е валяло, ще има добиви от 150-200 кг от декар“, прогнозира той. Не очаква да има компрометирани площи със слънчоглед в Добричко, но е категоричен, че царевицата за поредна година е компрометирана. 

„Няма да има недостиг на слънчоглед в страната, тъй като се произвежда повече от необходимите количества“, обяснява доц. Георгиев.

В нормалните година и при добра агротехника добивите от слънчогледа в Добричко са обичайно 350-400 кг от декар. За такива добиви са необходими добра влагозапасеност и добра вегетация. Такива условия няма в региона през последните три-четири години, затова добивите са на 50 процента по-ниски.

„В Добруджанския земеделски институт разработваме сухоустойчиви хибриди слънчоглед, но те не могат да компенсират промените в климата. Ще издържат, но за сметка на добивите“, пояснява ученият селекционер.

През последните години, въпреки сушата, в област Добрич площите със слънчоглед се увеличават, тъй като земеделците се отказват от царевицата. В областта обичайно площите с културата са над 800 000 декара.

„Няма заместител на слънчогледа. Някои смятат, че рапицата може да бъде такъв заместител. Това едва ли ще стане. Слънчогледът си остава основната маслодайна култура за страната, тъй като маслото от него е много по-хранително и по-качествено за консумация от хората, обясни доц. Георгиев.

ССА, по информация от в. „Български фермер“