Пикът на Персеидите превръща област Добрич в сцена за астротуризъм
Pro News Dobrich
12.08.2025
В нощта между 12 и 13 август небето над България ще поднесе едно от най-впечатляващите природни зрелища – пикът на метеорния поток Персеиди. Очаква се десетки „падащи звезди“ на час да осветят тъмнината, превръщайки събитието в идеален момент за любителите на астротуризма.
На изток подходящи места за наблюдение на звездното явление са Шабла и Дуранкулак, далеч от светлините на масовите курорти, предоставят прекрасна възможност за наблюдение на нощното небе с морски хоризонт, посочват от Министерството на туризма.
Пикът на Персеидите ще може да се наблюдава и от обсерваторията в село Камен бряг, край Каварна, която работи всеки вторник и петък, от 21 часа, при хубаво време. Нает е астроном, който идва от Варна, за да запознава посетителите с това, което виждат.
С обсерваторията могат да бъдат наблюдавани мъглявини, галактики, звездни купове, също така наблюдавахме Сатурн с пръстените, Юпитер със спътниците си. Тя е изградена по българо-румънски проект, който се нарича “Отворен прозорец към мистериите на вселената”. Идеята е да се създаде нов тип туристически продукт - научният туризъм.
Персеидите озаряват небето всяко лято и са известни с ярките и бързодвижещи се „падащи звезди“. Тази година видимостта може да бъде намалена от ярката светлина на скорошната „Луната на есетровите риби“, което ще затрудни наблюдението на по-слабите метеори.
Потокът е видим с невъоръжено око, но локалните метеорологични условия ще имат ключово значение. Персеидите произлизат от кометата Суифт–Тътъл, която обикаля около Слънцето веднъж на 133 години. Частици прах от кометата навлизат в атмосферата със скорост около 59 километра в секунда и изгарят, създавайки ярки светлинни следи.
Понякога Персеидите създават особено ярки метеори – т.нар. болиди. Те могат да осветят цялото небе за части от секундата и да оставят светеща следа, която се вижда дълго след преминаването им.
Наблюдават се от близо две хилядолетия, като едни от най-ранните сведения идват от древен Китай. Китайски летописи от 36 г. сл. Хр. описват „множество падащи звезди, които се изсипват като дъжд“. Арабските астрономи от Средновековието също споменават явлението, като го свързват с пречистване на небето от зли духове.
Персеидите носят името си от съзвездието Персей, откъдето изглежда, че излитат метеорите. Персей е герой от древногръцката митология, син на Зевс и смъртната Данае. Той е известен с подвизите си – убива Медуза Горгона и спасява Андромеда от морско чудовище. В античните култури падането на „звезди“ често се е тълкувало като знамение – за боговете това били стрели, изпратени към земята.
Днес Персеидите се използват и за научни цели – астрономите изследват състава на кометите чрез спектъра на изгарящите частици, а любители по целия свят записват броя и яркостта на метеорите, за да се следят годишните промени в потока.