Земеделските производители в област Добрич започнаха сезонното прибиране на лавандуловия цвят към 10 юли 2025 година. От общо 19 672 декара площи, пригодни за прибиране на цвят, досега са реколтирани 4 544 декара, което дава производство от 1 621,8 тона. Средният добив в областта достига 3 568 килограма на декар.

Най-активни в прибирането са общините Генерал Тошево с 1 200 декара реколтирани площи и производство от 360 тона, следвана от Добрич-селска с 2 500 декара и 875 тона продукция. Добри резултати показва община Каварна с добив от 6 076 кг/дка от 395 декара реколтирани площи. Прибирането на лавандуловия цвят ще продължи през следващите седмици в зависимост от метеорологичните условия.

Лавандуловите полета в последните няколко години бяха сякаш навсякъде в България. Между 2014 и 2020 г. насажденията нарастват четири пъти и страната се превръща във водещ производител в света, като си връща лидерските позиции от 70-те години на миналия век. В пика си към 2020-2021 г. площите надхвърлят 20 хил. хектара, като най-много са в Добруджа.

Българските производители така и не успяват да се позиционират устойчиво на пазара. Проблем се оказва както влошеното качество на увеличената продукция, така и износът й предимно в суров вид. Настава срив и лавандуловите полета бързо започват да изчезват - днес площите са под половината от пика си. Рязко падат и експортните цени на българското лавандулово масло.

Българското лавандулово масло с БДС ISO стандарт 3515 е високо оценено и търсено в световен мащаб. То има дълготраен и фин аромат и се предпочита от високия клас парфюмерия на престижни световни брандове. САЩ са един от най-големите му потребители редом с Франция, Великобритания, Испания, Германия, Австрия, Нидерландия, Индия, Канада и много други.

"Това, което отличаваше дълги години българското лавадулово масло и заради което бе предпочитано от международните клиенти, са добрите традиции и аграрно-техническият и научният потенциал, които съпътстваха процеса. А също и подходящите почвено-климатични условия и ниската себестойност на труда", казва за "Капитал" Гергана Андреева, изп. директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика".

Последните десетина години обаче водят до бум в отглеждането на лавандула. Периодът съвпада с много лоши години във Франция - водещ производител в Европа. През 2017-2018 г. френската лавандула страда силно от хронична инфекциозна болест, което води до 50% спад в насажденията. "България опита да отговори на търсенето на пазара", казва Христо Николов, ръководител на изследователска дейност в Carbonsafe, която се занимава с въглеродно земеделие.

"През 2020 г. само в Добруджа се обработваха 180 - 200 хил. дка, което беше сред местата с най-голяма концентрация на растението в света", казва и Пламен Николов, изп. директор на компанията "Есетере", която произвежда етерични масла. Според него обаче това е криело огромен риск.

Голяма част от новите насаждения се създават от разсад с недоказан произход. Смесват се и сортове с различна готовност при жътва, което води до това част от насаждението да е готово за прибиране и преработка, а на други места в карето да трябва да се чака. Това е проблем, защото лавандулата има нужда от специфични условия на отглеждане, време на технологична зрялост и т.н., споделя Пламен Николов, изп. директор на компанията на "Есетере". 

Цената съответно тръгва рязко надолу. "Към момента говорим за ценова рамка между 25 и 40 евро за кг лавандулово масло (за сравнение - през 2022 г. е достигала 110 евро за кг), което е далеч под оптималната цена", казва още Пламен Николов от "Есетере" пред "Капитал" и предвижда сериозни трудности пред сектора.

Според изпълнителния директор на "Есетере" комуникацията с производителите на лавандула ще бъде все по-сложна, те няма да искат да пласират огромните количества в запас на толкова ниски цени, но няма и да имат поле за действие. Това ще се отрази и на сектора на преработвателите, които и без това са силно засегнати от липсата на персонал, а доскоро и от енергийната криза и проблемите с доставките.