На 4 декември 2000 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 20 юни за Световен ден на бежанците. От тогава насам всяка година на този ден международната общност отдава почит на бежанците по целия свят. Денят се посвещава на предизвикателствата, с които се сблъскват бежанците, както и на тяхната смелост и сила.

Конвенцията за бежанците от 1951 г.  е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа.

Основополагащ за нея е принципът на неотблъскване. Съгласно този принцип бежанците не трябва да бъдат отпращани от държавата, в която са потърсили убежище в страна, в която те биха били изправени пред сериозни заплахи за живота или свободата си. Това не важи за бежанци, които се считат  за опасност за националната сигурност на приемащите ги страни.

Повече от 60 милиона души са принудени да напуснат домовете си поради войни и гонения. Жертвите на войните обаче са майки, бащи, синове, дъщери. Разделените семейства от военни конфликти са много.

Всеки път, когато хората са принудени да бягат, те имат право да бъдат защитени. Каквато и да е заплахата – война, насилие, преследване, всеки заслужава защита. Всеки има право да бъде в безопасност.