Днес се навършват точно 11 години от едно от най-тежките природни бедствия в историята на Добрич - катастрофалното наводнение на 20 юни 2014 година, което остави трайна следа в живота на хиляди жители на града. Въпреки изминалото време, спомените за онази съдбовна нощ все още терзаят засегнатите семейства, а последиците от стихията продължават да се усещат и днес.

Бедствието започна вечерта на 19 юни 2014 година около 19:00 часа, когато започна силен дъжд, който се превърна в истински порой след 20:30 часа. "Започна да вали някъде около 19 часа вечерта и около 20 часа и 30 минути започнаха много проливни дъждове", спомня си комисар Дарин Димитров, директор на РД ПБЗН Добрич, който беше сред първите, научили за предстоящото бедствие. Проливният дъжд продължи цели 17 часа, като към 22:00 часа мощната приливна вълна по река Добричка започна да залива първо градския парк, а след това и цели квартали на града.

Природната стихия засегна близо 3000 души от 750 домакинства, като 356 души бяха настанени в кризисния център в спортен комплекс "Добротица". Наводнението отне човешки живот и разруши десетки домове, предприятия и обществени сгради. За щастие, езерото в градския парк успя да забави стихията и даде възможност на спасителните екипи да започнат евакуация, въпреки че много малка част от хората бяха предупредени навреме.

Спасителните екипи работиха неуморно през целия ден и нощта, за да помогнат на хората, хванати в капан в домовете си или по покривите им. "Най-силният момент е ужасът в очите на хората. Това нещо не се забравя. Те губеха имоти, покъщнина, страхуваха се за живота си, за бъдещето", разказва комисар Димитров за най-тежките мигове от онази нощ.

Особено тежко засегнат беше районът около улица "Копривщица", където много хора останаха без домове. "Къщичката ми беше ниска, събудих се и като видях, че водата влиза вкъщи, излязох и отидох при една комшийка. Шест години бях по квартири", спомня си Иванка Василева, чийто дом беше напълно разрушен. Водата в нейния двор достига два метра и половина, а всички нейни животни се удавиха.

Кризисният център в спортен комплекс "Добротица" стана дом за стотици евакуирани хора. "Първият ден беше изключително мрачен, дъждовен, беше студено. Хората идваха и търсеха нашата подкрепа", разказва д-р Артюн Еринозов, директор на Областния съвет на Българския Червен кръст в Добрич, който беше събуден в 4:00 сутринта с новината за наводнението. В центъра беше осигурено денонощно дежурство, легла, храна, вода и медицинска помощ за нуждаещите се.

Единадесет години по-късно много от засегнатите семейства все още се борят да се върнат към нормалния живот. По оцелелите къщи все още има щети. Много постройки се наложи да бъдат съборени, защото водата, проникнала в тях е два метра. Хората в района с болка споделят, че съществена помощ от държавата и общината не са получили, а подкрепата е била основно от дарители, доброволци и приятели.

Проблемите продължават и с поддръжката на коритото на река "Добричка". Гражданите се притесняват, че то не е добре почистено, а опитите за почистване са довели до разрушаване на отводни канали и бетоновата обшивка.  

Въпреки това институциите уверяват, че днес са по-подготвени за подобни бедствия. "В последните години нашата Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението положи доста усилия и техниката, и защитните ни средства са много обновени", уверява комисар Димитров. Спасителните служби вече следят превантивно метеорологичната прогноза, контактуват със съседни области и са оборудвани с по-добра техника, включително лодки, помпи за отводняване и съвременни дронове.

Българският Червен кръст също е извлякъл поуки от трагедията. "Натрупаният опит вече може да гарантира помощ на бедстващо население, независимо какви са причините и в какъв мащаб е", казва д-р Еринозов, който отбелязва, че този опит им помогна да се справят успешно и с бежанската криза през последните години.

Наводнението на 20 юни 2014 година остава като едно от най-тежките изпитания в съвременната история на Добрич. То показа както разрушителната сила на природата, така и силата на човешката солидарност в моменти на криза. Споменът за онези трагични часове ще остане завинаги в паметта на засегнатите, а поуките от това бедствие продължават да направляват усилията за по-добра подготвеност срещу бъдещи природни стихии.