Завършиха подводните археологически проучвания в залива Тауклиман (известен още като Птичия залив), разположен на около 6 км североизточно от нос Калиакра. В околностите му са локализирани десетки археологически обекти с голяма историческа стойност: пещери, използвани през различни епохи; антични селища; късноантичен некропол и крепост от същия период.

Късноантичната крепост е изградена в началото на VI век върху нисък скалист нос, вдаващ се между два малки залива. Просъществувала е до началото на VII век. Основната ѝ функция е била да осигурява морски доставки на провизии в рамките на специална административна област, създадена от император Юстиниан Велики през 536 г. Неслучайно входът на укреплението се намира в непосредствена близост до брега на югозападния залив, където е бил изкопан кладенец за питейна вода.

През XVIII век австрийският пътешественик Венцел фон Броняр описва малко, пусто пристанище за лодки, наречено Тауклиман, както и голям сладководен извор, разположени на около 6 мили северно от Калиакра.

Най-ранното картографско отбелязване на залива се намира върху карта на част от европейска Турция (включително днешна България), датирана между 1825 и 1875 г. Тауклиман присъства и на руска карта от 1828 г., изготвена от генерал Александър Хатов. Първите подводни археологически проучвания в района са проведени от Горанка Тончева през 1963 г., а през 2005 г. – от група водолази под ръководството на Асен Салкин.

През юни 2025 г. екип на Националния исторически музей (НИМ), ръководен от проф. д-р Иван Христов, извърши подводни изследвания в залива Тауклиман. Основните цели бяха: оглед на акваторията, картиране на видими подводни археологически обекти и актуализиране на археологическата карта на залива и прилежащата сухоземна територия. Проучванията са част от мащабен проект на НИМ, който има за цел създаването на актуализиран каталог на всички древни пристанища по българското Черноморие.

По време на проучванията беше изпробвана нова подводна фотографска апаратура на музея, както и подводни скутери, предназначени за извършване на широкообхватни огледи. Въпреки ограничения бюджет, слабата видимост и участието на едва трима водолази и капитан на малък плавателен съд, екипът успя да изследва обширна акватория, разделена на шест зони на дълбочина до 10 метра. В състава му бяха включени: инструкторът по водолазно дело Красимир Кръстев от Шабла, водолазът Тенчо Тенев от Созопол и фотографът на НИМ Тодор Димитров.

Приоритетно бе работено в района около безименния нос, където е била разположена късноантичната крепост. Откритите под вода археологически находки дават възможност за обобщение на резултатите от проучването.

Сред най-ранните открития са каменна котва с два отвора и рибарски тежести, намерени западно от т.нар. остров Русалка на дълбочина 4 метра. Впоследствие, в югозападната част на малкия залив, в близост до крепостта, бяха открити фрагменти от ранновизантийски амфори, частично затрупани с пясък – доказателство за товаро-разтоварна дейност, свързана с близко разположеното укрепление.

При опит за повторно локализиране на средновековна желязна котва, забелязана преди около 20 години на дълбочина 8,5 метра, бяха открити дъна на амфори от преходен тип (тип 2–3 по класификацията на проф. Н. Гюнсенин) и фрагмент от паница със сграфито украса от първата половина на XIII век. Това показва, че заливът е бил използван и през Средновековието. В същата зона археологът Георги Китов е документирал следи от средновековно селище.

Сред най-значимите резултати от проучването е откриването на останки от неизвестен досега западноевропейски дървен ветроходен кораб от средата или втората половина на XIX век, най-вероятно построен в Англия. Останките са разпръснати в радиус от 60 метра около малък риф, на дълбочина от 4 до 5 метра. Заснети са множество метални предмети, сред които: желязно коляно („кница“), част от едношкивен блок с железен обков от товарен кран, брашпил и три железни зъбчати колела с част от оста. Вероятно става дума за дървено-железен механизъм от типа „помпа“, използван с лост, подобно на дрезина. Подобен брашпил се въвежда в корабостроенето след 1830 г.

Части от корабната верига са открити на 15 метра северно от брашпила, което сочи, че плавателният съд е потънал по дългата си ос в посока север–юг, с нос, обърнат на север. Най-вероятно това е поредната жертва на коварните течения северно от нос Калиакра, които са причинили потъването на десетки кораби от края на XVIII и през XIX век.

Ръководителят на експедицията изказва благодарност на д-р Драгомир Гърбов от Центъра за подводна археология в Созопол за неговата експертиза при анализа на корабните находки.

Откриването на останките от кораба представлява ценен принос към културното наследство и попада в обхвата на Закона за културното наследство на Република България (чл. 7, ал. 1; чл. 53), който определя подобни обекти като културна ценност. Те са материално свидетелство за човешка дейност и носят научна и културна стойност. Според Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство (приета на 2 ноември 2001 г.), подобни обекти трябва да бъдат съхранявани и изследвани с внимание и отговорност.

След края на проучванията, координатите на новооткрития кораб бяха предадени на Гранична полиция, която следи за охраната на българската морска територия и предотвратява всякакви опити за разграбване на подводни археологически обекти.