Директорът на частната профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев“ Надежда Иванова - за успешните проекти и благотворителната дейност през изминалата учебна година

Г-жо Иванова, как бихте оценила изминалата учебна 2024/2025 година?

Обикновено в края на една учебна година ръководството на училището и екипа, който задава политиките в образователната институция, прави равносметка. За нас учебната 2024/2025 г. беше успешна по много причини. Разбира се, ние подхождаме критично към това, което сме свършили, но в същото време сме реалисти. В доста сложната ситуация, в която се намираме сега, отчитайки демографската криза, недостатъците на образователната система, недостига на безупречно академично подготвени кадри, които да са и личностен модел за подражание, т.е интелектуалци с ясен морален код, както и ред други злободневни административни тежести, които лежат на плещите на училищните ръководства правят нещата трудни, но не невъзможни. Мисля, че когато има ясна концепция за посоката и начина винаги има добри резултати. Считам, че все повече семейства започнаха да припознават училището като  възможен правилен избор и това пролича и тази година по силния интерес към училището и добрия прием.

Какво търсят родителите при избора на училище за децата си?

Отчитаме, че родителите все повече търсят как да добавят стойност към образованието. Затова при избора на училище за децата си обмислят дълго и избират на базата на много фактори, но, като че ли, вече материалната база и технологичната обезпеченост с дигитални джаджи, нямат толкова голямо значение. В повечето случаи родителите търсят добро място за децата си, търсят спокойствие, отношение. Търсят възможност да поставят детето си в среда, която да му даде възможност да развие талантите си, заложбите си. Среда, която да развие потенциала на детето по възможно най-добрия начин, преподаватели, които да са по-скоро ментори и силен мултидисциплинарен екип от педагози, който да осигури високо общо академично ниво.

Каква е вашата философия за образованието?

Считам, че в центъра на образователната система трябва да стои ученикът. Отдавна тази система трябваше да се превърне от учителоцентрична в учениконцентрична и, който не го е разбрал, губи. Защото, освен всичко друго, като че ли се наситихме с невротизирани деца още от началния етап, които гонят някакви постижения, НВО и т.н. Което всъщност в повечето случаи е оценка за работата на учителите или негласно състезание между училищата.

Разкажете за училищното състезание "Наука с поука"!

То е наша рожба, която се „роди“ преди две години. Замислихме го като училищно състезание, което успя да изкара децата от зоната им на комфорт и класическия тип урочна единица по природни науки. Чрез този формат накараме да мислят извън рамката „преписвам някакви сложни неща от дъската в час, а вкъщи се мъча да ги запомня задавайки си въпроса кога  това ще ми потрябва“ и да намерят практичното приложение  и красотата на природните науки. „Това за какво го учим?" е питане, на което чрез „Наука с поука“ даваме смислен отговор.  Учим го, защото то може да ни бъде от полза, защото ни показва колко забавна могат да бъдат физиката, химията, биологията, колко неща около нас можем да си обясним ако притежаваме нужното познание. Тази година в състезанието се включиха 52 деца с различни проекти и опити като пред широка публика и едно доста солидно жури, успяха да защитят своите  разнообразни проекти - от екологична къща до макети на анатомични части от човешкото тяло, опити, които са свързани с практическо приложение на получените знания, космос, лего роботи, макети на клетки и какво ли още не. Освен всичко друго, децата придобиха опит в изявите си пред публика, развиха презентационните и комуникативните си умения.

Има ли място и какво СТЕМ образованието в гимназията?

Частните училища нямат възможност да кандидатстват за СТЕМ центрове. Това е нещо, което мисля, че е леко дискриминационно. Но пък на нас не ни трябва СТЕМ център, който да стои заключени и да бъде отварян само за гости. Защото идеята не е да имаш среда, а да я напълниш със съдържание. А при нас всъщност това се случва  и без да имаме така нареченото СТЕМ помещение. Ние направихме една поредица от СТЕМ уроци, в които включихме, физическо възпитание и биология и химия, дори история и биология, ИТ и природни науки, неща, които бяха полезни за децата. Учениците изработиха и няколко приложения за мобилни телефони, които им позволяват, когато сканират снимка в учебника си или някаква фигура, тя да стане 3D, да могат да я завъртят и разгледат, което беше много интересно.

Разкажете за националната конференция, която провеждате!

За трета поредна година проведохме и националната си конференция. Опитваме се да сме актуални с различни теми. Първата година беше темата за мира и войната, втората - за дарителството заради нашия патрон Райко Цончев, който е познат като „благодетелят на Добрич“. Тази година темата беше „Култура и комуникации", една много важна тема, по която поставихме поне 12 булета, които ни дадоха различни посоки за мислене: Целта ни е да провокираме младите хора да разсъждават върху промяната в начина на комуникация в глобалния свят като зададем някои въпроси. Отстъпва ли човешката комуникация пред безпределното могъщество на социалните мрежи? Парадоксално ли е, че човек живее с усещането за свобода, а всъщност е обрамчен и контролиран; стреми се да създаде „общество на познанието“ („дигитална цивилизация“), опитва се да хуманизира техниката, а дехуманизира човека и не може да го съхрани? Къде изчезнаха красивите думи на класиците ни и защо не можем да си служим с тях. Получихме над 30 разработки от цялата страна и в четирите категории - постери, презентации и доклади, есета.

Каква е ролята на благотворителността в образованието?

Смятам, че наред с академичните познания, които децата получават в училище, ние трябва да ги учим на емпатия, на отношение, на някакъв морален императив, който да вграждаме в тях от най-ранна детска възраст. Традиционно и тази година децата ни избраха каузи, които да подкрепят. Това, което много ги впечатли, беше историята на малкия Георги - едно дете с пеперудена кожа, което, за жалост, вече не е между живите, но пък самото му присъствие в живота на семейството му, макар и краткотрайно, е показало сила на характера, която според мен нямат и най-мускулестите мъже във фитнеса.

Какви средства успяхте да съберете за благотворителност?

Над  6500 лева събрахме от благотворителния си бал, като отделно още толкова от различни благотворителни акции по Коледа и Благовещение. Средствата са предадени на фондация „Искам бебе", както и на Асоциация Булозна Епидермолиза България, която работи в помощ на „пеперудените деца". Всяка година в България се раждат три-четири деца с това заболяване и имат изключително голяма нужда от средства. Мисля, че така дадохме урок по добротворчество и филантропия. Защото да жертваш усилия, време, средства, талант и можене в името на една по-добра кауза и на това да направиш света по-добро място е, може би, най смисленото нещо, в което можем да инвестираме.