На 22 юни се отбелязва Денят на българския фолклор. Денят е обявен през 2019 година от Министерството на културата, по идея на Ансамбъл „Чинари“ и с подкрепата много творци и институции. Инициаторите избират деня, тъй като той е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден – събития, почитани по традиция от българите.

„Има една магия, която свързва танц, музика, песен и обичаи. Тази магия пази българското хилядолетия.  Това е българският фолклор! Към него все се връщаме, когато търсим идентичността и автентичността си. Той свързва всички хора, търсачи на красивото и истинското.  Празник, особено необходим за запазване на народната традиция, самобитност и родолюбие. Във време, в което изкуството и културата доказват силната си мощ, фолклорът е този, който обединява и сплотява“, посочва еврокомисарят Мария Габриел.

Народно творчество, или фолклор, е събирателно понятие за литературни и музикални произведения с неизвестен или неуточнен автор.

Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло „на народа“. През втората половина на XX век в България започва да се използва английската дума фолклор (от folk – народ, lore – мъдрост). Този неологизъм е измислен през 1846 г. от Уилям Томс; с него се заменя предходното понятие на английски popular antiquities, което е прието във фолклористиката в България да се превежда като „популярни старини“, макар да съответства на българския термин „народни обичаи“.

Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени.