Плодородието в Златна Добруджа е изправено пред огромно изпитание. Най-голямото предизвикателство, което доскоро убягваше от фокуса на общественото внимание, е масовото загиване на червения дъб и акации в полезащитните пояси. От поражения са заплашени включително и видове като цер, дори летен дъб, в които горски експерти само допреди три години се кълняха, че ще устоят на климатичните промени. „Май не остана дървесен вид, който да използваме, за да поддържаме поясите“, отпусна безпомощно ръце пред лесовъдската гилдия зам.-шефът на ДЛС „Балчик“ Радослав Радев, което основно отговаря за полезащитните пояси в Добруджа.

Срив

Това стана по време на поредната конференция с оглед на терени, на която учени от БАН, лесовъди и Изпълнителна агенция по горите, преподаватели от Лесотехническия университет се събират, за да обсъждат какво да се прави. И ако до миналата година основният проблем бе какви видове да се използват, за да се поддържат полезащитните пояси, то в момента ситуацията става истински критична, защото държавните ловни стопанства нямат средства, с които да финансират поддържането.

Причината е в срива на пазара на дървесина, коментира пред „Телеграф“ зам.-шефът на ИАГ Росен Райчев. „Започна от миналата година и е типичен не само за България, а за цяла Европа. Таим надежда, че нещата може да се оправят в края на годината, но цените ще са значително по-ниски“, обясни той. От една страна, хората с печки на дърва по селата и малките градчета ги сменят с климатици. От друга – бизнесът не купува дървесина – заради високите банкови лихви в Западна Европа се страхува да инвестира. Така горските предприятия почти не продават дървесина и нямат средства. „Тези пари те основно влагаха в поддържането на горите, а в Добруджа за поддържане на полезащитните пояси“, допълни Росен Райчев.

Ключ

Вероятно отстрани изглежда абсурдно, но ключа към плодородието в Добруджа държат именно държавните ловни стопанства, защото по закон тази отговорност е тяхна. Например ДЛС „Балчик“ имат разсадник, в който се произвеждат основно горски фиданки от семе. Обследват териториите за болести, когато се налага, извършват санитарни сечи, залесяват и пр. До този момент те са влагали средства от продажба на дървесина, но с продължаването на кризата на пазара се изправят пред невъзможността да извършват тази дейност. „При това става дума не за типично лесовъдска работа, а за агротехнически съоръжения, защото поясите са създадени навремето от чокои, собственици на огромни площи с ниви. След това през 50-те години на миналия век държавата взема решение за доизграждането им“, обясни Райчев. Ето защо те са агротехническо съоръжение, въпреки че приличат на гори, допълни той.

Вятър

От тези полезащитни пояси обаче зависи плодородието на златните ниви в Добруджа. Тяхната основна задача е да спират страшният суховей, който отнася хумуса от нивите и го стоварва по пътища. Имало е случаи, когато е засипвал покривите на къщи по селата. Такива съоръжения първи са построени в САЩ, а в средата на миналия век и у нас, но държавата е имала ангажимент да ги поддържа. Те са изградени, като са съобразени с розата на ветровете, че да поемат напорите на вятъра. Установено е, че там, където ги има, реколтата в зависимост от културните насаждения е по-висока с между 20 и 30 процента, бяха изнесени данни по време на конференцията в Добрич.

„България трябва да поиска и защити нотификация в Европейската комисии за субсидии, които да получават лесовъдите. Това са агротехнически съоръжения и няма логика площите със зърнени култури да бъдат субсидирани, а лесотехническите пояси, които са предпоставка за добра реколта, да не получават финансиране“, заяви Георги Костов, бивш зам.-министър на земеделието с ресор гори. Той призова гилдията за единство. Според него арендаторите също трябва да се включват в обгрижването на поясите, защото те обслужват именно тяхната дейност.

Те биха могли да помагат с техника, с хора, с това, което разполагат, защото все по-малко се съгласяват да работят тежка физическа работа в системата на горите, предложи Росен Райчев. Държавата не може да остави ловните стопанства сами да носят отговорността за плодородието на Добруджа, единодушни са от лесовъдската гилдия.

Илия Проданов, шеф на НАЗ: Зърнопроизводителите са готови да помагат

Държавата трябва веднъж завинаги да престане да работи на принципа на индивидуализма. Има си браншови организации и няма нищо лошо те да бъдат поканени и уведомени, за да знаят всички, а не да излиза, че секторът няма интерес да взима участие в такива дейности, коментира Илия Проданов, шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Той добави, че напротив, секторът взима участие и ще продължи да взима. „Иначе проблемът е много сериозен и ние го знаем от много години и затова решихме да помагаме с каквото можем. Зърнопроизводителите направихме акция, събрахме пари и възстановихме един пояс в област Добрич. Кампанията ни продължава и сега, но МЗХ изобщо не ни уведомиха за техните действия и ще изпратим официално питане защо това се случи по този начин“, добави Илия Проданов.

Стоян Тошев, зам.-министър на земеделието: 5000 км пояси пазят нивите

Над 10 000 ха полезащитни горски пояси, което прави близо 5000 км, има на територията на Североизточно държавно предприятие. Те са полезни за нуждите на земеделието и затова миналата година от Изпълнителна агенция по горите, с подкрепата от Министерството на земеделието, бе взето решение да се започне обследването им и решаване за тяхното възстановяване и поддържане в устойчиво състояние. Това коментира пред журналисти зам.-министърът на земеделието и храните Стоян Тошев, след като откри в Добрич конференцията.

Според зам.-министъра основната функция на тези пояси е повишаване на земеделската продукция. Той уточни, че досега за тях се грижат държавните горски ловни стопанства, които са поделение на Североизточно държавно предприятие. Според него има предвидени дейности по възстановяване на тези пояси.

Георги Костов, бивш зам.-министър: Северните лесове си отиват

Тук ще е степ, ако няма полезащитни пояси. Тя е друг биом, докато има влага и трева, тя е аналог на саваната, но в умерения пояс.

В световен план заради промените в климата северните гори са под натиск и на път да изчезнат. Причината е, че от юг настъпват нови видове, които сменят мястото си, пълзят на север, защото им е топло. Това обясни доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и бивш зам.- министър на земеделието с ресор гори. А северните гори в света са с най-голяма площ.

Проблеми със съхненето на видове има в Канада, в Русия, въпреки че затам информацията е оскъдна заради войната. Има и във Финландия, но при тях проблемът не е изразен все още, защото имат много езера. Проучване на ситуацията в световен план показа, че нещата са по-зле, отколкото се надявахме да са, предупреди Георги Костов.

Източник: Телеграф