Ветрогенераторът, или вятърната турбина, е съоръжение, което преобразува кинетичната енергия на вятъра в електричество. Вятърните паркове представляват групи от такива турбини, разположени на терени с добри ветрови условия – какъвто е случаят със Североизточна България.

Процесът започва, когато вятърът завърта перките на турбината. Те са свързани с ротор, който задвижва вал, водещ към генератор. Именно генераторът произвежда електрически ток, като използва принципа на преобразуване на механична енергия в електрическа – подобно на водни и парни електроцентрали, но с въздушна сила като източник. Произведената енергия преминава през трансформатори и кабели, преди да достигне електропреносната мрежа, от която се разпределя към домакинствата, бизнеса и публичната инфраструктура.

Модерните турбини започват да работят при вятър със скорост от около 3 метра в секунда, а при скорост над 25 метра в секунда автоматично се изключват, за да се предотвратят повреди. Този широк диапазон на ефективност позволява производство на електроенергия при разнообразни атмосферни условия. Турбина с мощност между 3 и 5 мегавата може да осигури електричество за около 2 000 до 4 000 домакинства годишно. Това означава, че една турбина може да задоволи нуждите на цяло село, в зависимост от неговия мащаб и потребление.

Съвременните вятърни турбини са изключително тихи. Шумът им е сравним с този на хладилник, чут от разстояние 300 метра. Освен това, те се изграждат на поне 500 метра от населени места, така че не нарушават комфорта на хората в близост. Това е и елемент от задължителната екологична оценка при проектиране и изграждане на вятърни паркове.

Средната продължителност на живота на една турбина е между 20 и 25 години. През това време тя произвежда електроенергия ежедневно, без да изразходва гориво, без вредни емисии и без да изчерпва природни ресурси.

Въздействието върху природата от подобна технология е минимално. Вятърната енергия не отделя въглероден диоксид, не замърсява въздуха и не използва вода за охлаждане, както други енергийни източници. Преди изграждането на парковете се извършва задълбочена екологична оценка, за да се гарантира, че въздействието върху околната среда, дивата природа и местните общности е сведено до минимум.

Добруджа разполага с отличен ветрови потенциал – устойчив и неизчерпаем природен ресурс. Това позволява производството на локална, чиста и достъпна електроенергия, което от своя страна намалява зависимостта от внос на енергия и скъпи изкопаеми горива. Подобен модел е не само икономически ефективен, но и стратегически важен за енергийната сигурност на региона.

Освен ползи за околната среда и икономиката, вятърните паркове носят и конкретни социални придобивки, когато са реализирани от отговорни инвеститори. Такъв пример е компанията СРС България, която не само инвестира в устойчиви технологии, но и ще подкрепя местните общности чрез ежегодно дарение в размер на 1.5% от стойността на произведената енергия. Това се равнява приблизително на 560 000 евро годишно за целия период на експлоатация на парка – средства, които могат да бъдат използвани за образование, здравеопазване, инфраструктура или други приоритетни нужди на местните хора.