Днес църквата почита Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица - един от най-големите християнски празници, почитан от всички вярващи християни по света.  

На този ден, молбите отправени към Божията майка, биват чути, а бездетните жени могат да заченат, но  трябва да внимават да не се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни. Вярва се още, че ако на 14 август вечерта човек остане да преспи в храм, носеща името на Богородица, ще се излекува и от най-коварната болест.

Според Светото писание това е денят, в който Дева Мария завършва земния си път на 64–годишна възраст и отива при Сина си в небесата. Нейната смърт била тъй лека, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване.

Три дни преди смъртта на Богородица, Архангел Гавраил й съобщил, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното желание на Дева Мария било да види Светите апостоли заедно.  Според преданието, на този ден те се събрали от местата, на които проповядвали и по чуден начин се пренесли пред вратите на дома й в Йерусалим, за да се простят с нея.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слязъл от небесата за душата на Света Богородица.

Дева Мария  е погребана в една пещера край Гетсимания, чийто вход са затворили с камък. Когато няколко дни по–късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”

Успение Богородично се отбелязва с тържествени литургии в цялата страна. След тях, в памет на явяването на Дева Мария пред апостолите, се прави “въздигане на хляба”. Освещават се обредните  хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. 

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Даряват се пари на Църквата, както и свещи, домашно тъкано платно, месал и кърпи.

Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище, а Мария е най–популярното име в България и по света. У нас над 113 хиляди дами са кръстени на Дева Мария.

Имен ден днес празнуват  Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

Денят е официален празник и на град Варна, чийто катедрален храм носи името „Успение Богородично”.