На Бога кръстили Божанка от Кардам, за да я запазят жива. Родителите ѝ се страхували да не я загубят, както се случило с малкото ѝ братче. Така я и орисали – Божие творение да бъде. Да обича, да се грижи, да създава и във всичко, което прави, красотата да търси.

А тя, Божанка, е голяма сила. Около нея всичко вибрира и се движи. Енергията ѝ е като вихър – с нея създава свой собствен свят, в който всичко е емоция.

Завършила гимназия в Генерал Тошево, макар че я приели в музикалното училище в Широка лъка с пеене. Мисълта за раздяла с дома и близките я уплашила. Така останала – силно привързана към семейството и родния дом.

Възпитана на труд и грижа от малка, такава е и днес. Спи малко, работи много. През седмицата се грижи за двора и животните, а събота и неделя е по пазарите, където продава отгледаното. Не знае броя на животните – много са, а и няма време да ги брои. Те са в целия ѝ двор, че и в съседния. Няколко оранжерии, цветя, всякакви пернати и… навсякъде кукли, и стремеж към красота и хармония.

Не пропуска фермерски пазар. Известна е с качествените си продукти и най-вече с киселия чесън, който всички търсят. А на пазарите открива и новите членове на семейството си – куклите. Не я интересува дали ще продаде нещо, по-важно е да намери кукла. Това е голямата ѝ страст, любов и щастие. Сърцето ѝ се свива, когато ги види нахвърлени в кашони до сергиите. Понякога води тежки преговори с продавачите, но хареса ли си кукла – без нея не тръгва.

В дома на Божанка от Кардам живеят почти 300 порцеланови кукли. Вече близо десет години тя събира своята колекция. Като дете кукли не е имала, а днес те са нейния свят. Запалила се по събирането им в Германия, когато видяла колекцията на свой приятел, наследена от майка му. Най-много я впечатлили куклите в люлеещи столове. Молила го да ѝ подари или продаде поне една, но той бил непреклонен. Днес по-голямата част от тази колекция е при нея – благодарение на сестра ѝ, която ги откупила, включително и онези в люлеещи столове.

Всяка кукла първо влиза в сърцето на Божанка и после заема мястото си в една от трите стаи на къщата ѝ. Всяко кътче е за тях. Има кукли от цял свят – избира ги по дрехите, обувките, прическите, аксесоарите. Хубавите кукли, освен че са от качествен порцелан (който тя разпознава от пръв поглед), имат и качествени обувки – от естествена кожа, в абсолютен унисон с облеклото.

По рафтове и дивани, подредени като по конец, стотици чифта стъклени очи наблюдават всеки гост – едни със замислени лица, други с леки усмивки, а трети с онзи неповторим поглед, който само куклите притежават. Почти всички са порцеланови, изработени ръчно, облечени в традиционни носии или в модата на различни епохи. В колекцията ѝ има представители на всички етноси, различни професии, емоционални състояния (дори намръщени и гневни) и етапи от човешкия живот.

Макар да притежава стотици кукли, всяка за Божанка е единствена – със своя история, своя емоция. Тя ги познава до най-малкия детайл и е дълбоко привързана към тях, защото не ги възприема като обикновени вещи. За нея те са спомени, разкази и чувства, запечатани във времето. Всяка кукла има своя характер и душа, а Божанка отново и отново преживява емоцията, в която са застинали.

Сутрин, преди да излезе на двора, тя отваря вратите на стаите на куклите. Поглежда всяко личице, говори им нежно, приглажда дрешките, напръсква ги с парфюм… и тогава излиза. Така започва и завършва денят ѝ.

Най-голямата мечта на Божанка е всички да видят куклите ѝ. Иска хората да усетят същата топлина, носталгия и радост, които тя изпитва, когато ги гледа. За нея тази страст не е просто събиране на предмети, а пътуване във времето, връзка с миналото и източник на радост в настоящето. И докато други виждат в куклите само играчки, тя вижда в тях малки вълшебства, които пазят душата ѝ млада.

Сътворила е в дома си свят, в който куклите оживяват, а детските спомени се връщат с пълна сила.

Понякога щастието и усещането за дом и семейство се побират в шепа порцелан и коприна.