Според църковното предание, 14 000 невинни юдейски младенци са убити по заповед на цар Ирод заради родения Младенец Иисус Христос. След като мъдреците от Изтока се поклонили на Христос, но не се върнали при него, както им било наредено, Ирод се почувствал измамен и се уплашил, че новороденият „Цар Юдейски“ може да застраши властта му.

В стремежа си да запази престола, Ирод заповядал да бъдат избити всички деца във Витлеем и околните му предели на възраст до две години. Събитието е описано в Евангелието от Матей и е свързано с пророчеството на Йеремия за „плач и голямо ридание“, чуто в Рама за погубените деца.

Църковните тълкуватели посочват, че жестокостта на Ирод е резултат от неговото властолюбие и неразбиране на смисъла на Христовото идване – не за земно царство, а за духовно спасение. Според преданието самият Ирод умира малко след това, поразен от тежки болести, които църковните автори възприемат като Божи съд за извършеното злодеяние.

Православната църква почита убитите младенци като първите християнски мъченици. Те се смятат за влезли в Царството небесно не чрез тайнството на кръщението с вода, а чрез мъченическата си смърт заради Христос – жертва, която в богословието е определяна като „кръщение чрез страдание“.