В Нощта на музеите с публиката си от Добрич се срещна поетесата Петя Василева-Румена.
"Синята" поетическа магия на Петя Василева-Румена привличаше към импровизираното читателско "гнездо" хора от различни възрасти, които биваха въвлечени в един художествен свят с прелитащи бели лястовички, перца от бели гълъби, с оживели полумъртви дървета и пъстроцветни дъги...
„С деликатност и чар поетесата поведе публиката по своите духовни пътеки. И публиката се увлече, като сама започна да чете творби на Румена или да задава въпроси на авторката. Това малко поетическо общество заживя като един цялостен организъм почти две часа. И раздялата беше продължителна - с прегръдки, цветя, добри послания и... с нова книга в ръка“, споделят домакините от Дом-паметник „Йордан Йовков“.
По традиция в навечерието на Международния ден на музеите 18 май Дом-паметникът гостоприемно държи своите врати отворени до полунощ.
Посетителите имаха възможност не само да си припомнят постоянните експозиции "Йордан Йовков - мъдрият мълчаливец на българската литература" и "Дора Габе - дъщеря на равнината", но и да се срещнете с атрактивнатата пътуваща изложба на Регионален исторически музей - Русе "Жените в обществото".
Румена, чието рождено име е Петя, пристига в Добрич от Тракия – родена в Сливен, израснала в Раднево, възпитаник на старозагорската езикова гимназия „Ромен Ролан“, десетилетия живее в Нова Загора. Пише от дете. Румена е творческият ѝ псевдоним, с който започва да публикува в интернет – в сайта за лично творчество „Откровения“ в началото на века. Приема словото като страст, но не се припознава като творец. Не участва в конкурси, не публикува, до 2019 г., когато сродна душа я предизвиква да се покаже. Румена проговаря за втори път във виртуалното пространство. Личният ѝ блог „Среща под дъгата“ е мястото, в което цветовете събират приятели. До 2025 година издава един сборник с проза и 5 стихосбирки, последната от които е посветена на пътя от Тракия до Добруджа. В Добрич пише последните редове на предстоящата си книга с разкази. От август 2024 г. градът я подслонява под небето си и ѝ дава простор. Често я питат как се е озовала и защо е избрала да е тук, след като много хора го напускат. Отговаря: „Защото всяко място заслужава да бъде обичано!“.
