Земеделието в област Добрич е в най-тежката си криза с приходи под разходите при всички култури
Pro News Dobrich
29.08.2025
За разлика от миналата година, когато добрата пшенична реколта успя да компенсира загубите от царевицата, тази година няма култура, която да "избие" лошите резултати от другите. Дори при средните добиви от пшеница от 500 килограма на декар земеделците не могат да си покрият разходите. При тази производителност и цена от 370 лева за тон приходът е едва 185 лева на декар.
Още по-драматична е ситуацията при слънчогледа и царевицата. При слънчогледа се очакват добиви от максимум 180 килограма на декар, което при сегашните цени означава приход от 162 лева на декар. При царевицата положението е най-тежко с очаквани добиви около 150 килограма на декар и приход от едва 90 лева на декар, като на места няма да има и това количество.
Жекова подчертава, че има региони в Добруджа, където няма да има нито една култура с добри резултати. Ситуацията се усложнява от факта, че банките започват да стават консервативни и утежняват изискванията към сектора. Финансовите институции вече изискват документи за въглеродна неутралност, което е поредното ново изискване за земеделците.
Особено притеснително е, че банките започват да гледат скептично на аграрния сектор, тъй като никой не иска трактори и складове, а земята е станала трудно ликвидна. Цените на земеделската земя са спаднали с около 20 процента в зависимост от вида и местоположението.
Тъй като 99 процента от земеделските фирми работят с кредити, намаленото банково финансиране ще доведе до още по-голяма междуфирмена задлъжнялост. Масово предстоят падежите на неплатените задължения за семена, торове и препарати.
Председателят на съюза категорично заявява, че земеделието е фалирало, просто кредиторите не са си поискали вземанията. Резервният капитал на фермерите е изчерпан през 2023 и 2024 година, а "Рентите няма да са това, което е написано, освен ако не ги осредним като добивите".
Жекова предупреждава, че всяко производство, в което приходът е по-малък от разхода и няма резервен капитал, е фалирало. Това е реалността за добруджанското земеделие в момента, където климатичните предизвикателства се съчетават с икономически трудности, поставяйки под въпрос бъдещето на целия сектор в региона.