Всеки семеен бизнес се развива по собствени правила и логика. Всяка история е различна, както е и всяка фамилия. Общоприето е твърдението, че семейните компании по-лесно посрещат предизвикателствата, но дали това е така, какво се крие зад успеха? И как се носи отговорност за най-близките?

Историята на Галин Господинов тръгва през непредвидимите 90-те години у нас, които го заварват в разцвета на силите. По образование е капитан на кораб, но за да се прехранва, се принуждава да кара и такси. “Това обаче ми беше недостатъчно, на корабите видях леки и лесно преносими маси и столчета и така ми хрумна да се започне бизнес с тръбна мебел”, спомня си той. Обажда се на баща му, за да му каже. “Той беше учуден, стори му се, че не е чул добре, но след това ме подкрепи”, връща се назад във времето Галин. Тримата – той, брат му Диян и баща му, започват да работят в гараж през 1990 година. Клиенти на столовете и масите са заведения и кафенета, а на търговското обзавеждане – първите частни магазини в града. Дейността им е свързано изцяло с ръчен труд. Минават три години преди бизнесът да излезе на печалба, да могат да се завъртят приходи и да се реинвестира. До тогава се изхранват с карането на такси. В гаража работят от сутринта до пет следобед, а след това до два през нощта карат колата.

Днес в компанията освен той и брат му, работят и децата. Дясната му ръка е дъщерята Роза, а синът на Галин учи в чужбина, но веднага след като се върне, ще започне работа в семейната компания. Другата дъщеря също е минала през фирмата, но в момента се занимава с друга дейност. “Не си и представях, че ще работя в семейния бизнес, много се страхувах да не преваля всичко постигнато”, не крие Роза. Не се притеснява да каже, че има масло под ноктите, ръцете й са черни от работа, но усмивката от добре свършената работа не слиза от лицето й.

Като всяка фирма и “Тръбна мебел” имат проблем с кадрите, но това не е само в България, но и в цяла Европа. Друг проблем е сивият сектор и сезонната заетост в Добрич. Компанията има търговски обекти в София, Пловдив, Варна, Шумен, Каварна и Добрич. Инвестират в лазарни машини и фотоволтаици. Работят почти изцяло за износ, като най-много продукция правят за Италия, Белгия и Дания. Оперират и на пазарите в Нидерландия, Германия Шотландия, Литва, Ирландия, Франция и др. Над 3000 стола всеки месец потеглят за Италия, като моделът вече се поддържа почти 20 години.

Кризата с ковид ги удря силно и тогава намират време за собствено производство. Така се ражда марката – Voxoli. Тя обслужва българския пазар и разполага с над 50 продукта, като мебелите са дизайнерски, в средния и високия ценови клас, с внимание към детайла, качеството и функционалността.

Иначе компанията обработва 35 – 45 тона метал на месец, произвеждайки от тях около 15 хил. стола, маси, конзоли, рамки, легла.

Последната им инвестиция е съоръжение за прахово боядисване и на робот за заваряване, финансиран отчасти по Плана за възстановяване и устойчивост – бюджетът му е 930 хил. лв., от които 35% са безвъзмездни. По този начин се редуцира количествотото отпадъци, пластмасови продукти за еднократна употреба, подобрява се и енергийната ефективност на изделията.

Заради все по-задълбочаващата се криза с кадрите, Господинови се опитват максимално да автоматизират производството.

Компанията няма успеваемост и в дуалното обучение, затова залага на по-малък, но висококвалифициран персонал, който е обезпечен с по-високи възнаграждения. “Голям проблем за нашия бранш е, че има хора, които сглобяват мебели и кухни по гаражи и мазета, това пречи на бизнеса и увеличава сивата икономика”, споделя Галин Господинов. По този начин и цените не са конкуретноспособни. Дъщерята Роза е убедена, че все още българският пазар се ръководи приоритетно от по-ниските цени, а след това се търси качество. Затова продукцията на “Тръбна мебел” почти изцяло е за износ. Така се справят и с конкурентите от Турция и Китай.

Източник: kmeta.bg