И тази година Добрич посрещна 24 май без традиционното празнично шествие, в което деца, ученици и учители изпълваха центъра на града с усмивки, знамена и гордост. Денят, символ на духовността, знанието и българската идентичност, премина без емоцията, която поколения добруджанци помнят.

Тази година децата отново бяха лишени от възможността да преживеят истински празника – да преминат заедно по улиците на града, да покажат успехите си и да почувстват уважението към труда си. Вместо празнична атмосфера и оживен център, Добрич продължава да живее сред недовършен ремонт, разкопани пространства и усещане за застой.

Макар през последните дни да бяха разчистени поне част от отломките от счупените плочки, централната част на града все още изглежда като символ на едно безкрайно обещание. Гражданите продължават да слушат само уверения за т.нар. втори етап на ремонта, но реалният резултат остава невидим.

На този фон отсъствието на кмета Йордан Йорданов от празничния ден не изненада почти никого. През последните години присъствието му на обществени събития в Добрич става все по-рядко. Той отсъстваше на първи учебен ден, на празника на града 25 септември, на Нова година, а сега и на 24 май – най-българския празник.

В празничния ден кметът честити празника и благодари на учителите в Добрич от ... профила си във Фейсбук.