Гроздоберът в цялата страна е в своя пик, но тази година производителите се изправят пред сериозни предизвикателства. Георги, лозар и собственик на бъчварницата в ЕК „Стария Добрич“, който предлага своето вино на няколко места в града, е категоричен: „Тази година е много лоша – няма грозде. Количества няма, качество има.“

Основната причина за слабото количество е комбинацията от продължителна суша и измръзване през пролетта. По-чувствителните сортове, като Шардоне и Мускат, са сред най-засегнатите.

Производителите на вино са изправени и пред друг сериозен проблем – нарастващите разходи. „Всичко се увеличава, няма как да не се увеличава. Най-вече определящ фактор е човешкият труд – няма хора, които да работят, а лозето иска ръчен труд“, обяснява Георги.

Това неминуемо се отразява на цената. Докато в предишни години килограм Мускат струваше около 1,30 лв. от производител, тази есен цената достига 1,80–2 лв. Крайната стойност на виното също се покачва с около 30%. Производителите, които имат собствени лозя, преработват продукцията, но допълнително грозде за пазара практически липсва.

Трудности не срещат само лозарите. Георги, който отглежда и черешови дървета, разказва, че дори за Задушница не са успели да задоволят търсенето. „Лоша година е и това се дължи на голяма аномалия – на 10 април имаше рязко понижение на температурите от 15 градуса до 0 и това уби всичко. Това беше за 2 часа. Такава аномалия аз просто не съм виждал“, споделя той.

Подобни условия водят до отказ на някои стопани да продължат да се занимават с лозарство, тъй като възстановяването на измръзнали насаждения отнема поне две години.